Tania

Wednesday, July 12, 2006

Шок и ужас inside, красота outside

След като взривната вълна на ентусиазма стигна до третия етаж, над нас се откриха нови хоризонти.

...


...


Сега вече по-бързо свършвам домакинската работа в новата си кухня и се отдавам на "долче вита"

И ако от време на време се питате: "Къде ли изчезна Таня?", отговорът е като в онази реклама: "В банята съм!!!"

Нашият принос към историята на изкуството - интериорни дизайнерски решения в стил Кристо.

Не спира потокът от автобуси, микробуси и др. превозвачи на тълпи от дружелюбно и конструктивно развълнувани за съдбата на Къщата хора.


За да ги успокоим, ние изваждаме от сейфа майсенския порцелан, от фризера - вратната пържола и с риск скелето да се срути над нечия невинна глава, пием по едно, пък каквото ще да става.

"Всичко живо е трева". Добре че не вижда какво става вътре ...





Шапка на тояга, няма да се пУашите!


Тези ягодки са полезни за повече за себе си ...

Жива съм! Благодяря за вниманието!

Monday, July 10, 2006

Чушки, домати, рози...





Френско грозде, сорт "Монмартр Супериор"




Истината е една! Без Невена, която е нашето безценно цвете, нямаше да цъфне даже една трънка в тази наша любима градинка.

Monday, July 03, 2006

"Vladaya ste stane Monmartr"



"Владая ще стане Монмартър!..." каза един много скъп на семейството ни приятел.

В очакване на това събитие, ние - Cемейството, даваме всичко от себе си за да направим владайската си епопея още по-незабравима. Така наречената от туристите, попаднали по погрешка във Владая "хубава къща", след като попадна в нашите ръце ще види още много хубавини :)
След поредица от подмокряния, подпалвания, ландшафни видоизменения, нерегламентирани посещения и незабравими партита, дойде време за сериозна пластическа и естетическа хирургия... Каквото беше - беше.


А зимите на тази географска височина са сурови ...

Понякога снегът се настанява дори на нашите места и отлага началото на купона с цели 20 минути /докато се изрине/.

И имаше радост в душите и огън в о4ите ...
... имаше невинна оби4 ...

и имаше пламенна любов (!) ... И още я има, нека!


Но плановете за превръщането на "хубавата къща" в Шато дьо Владая бяха завладели когото трябва и той дълго и старателно ги обмисляше.


Някои обаче вече се бяха настанили на топличко и чакаха пролетта, пък тогава каквото - такова.


Други не изпускаха от ръцете си връзката със света, но не отидоха до Монмартр /ходят все по други места, та даже в други полукълба/ и чакат той, Монмартр, де/ да дойде.

Къде бе, пиленце?


Добре че има кой да поддържа огъня, че то иначе ....


Добре е че има и кой да сътворява плановете и да връзва тоците, че как ще вържем двата края?!


Добре че и майката природа не се предава и дава сила на своите нежни създания да оцелеят и на най-бруталните опити за "цивилизоване и европеизиране" на пейзажа.


Ние чакаме влака за Европа на Владайската гара. Нямаме билет, но то и кондуктори няма. Ако не дойде влакът, Европа да заповяда.


Владайски ка-а-а-амъни, рибарски мрежиии....


За това изключително възлово място е открита процедура за избор на парижки архитект, който да изпълни обществената поръчка на проект "Льо Фонтeн дьо Владай"

Все по-често тук звучат френски шансони и това ни зарежда с небивал оптимизъм, че пророчествата ще се сбъднат.

Копаем по въпроса ...


... взираме се и гледаме да не изпуснем влака ...



Това крехко създание ще извисява поне 30-метрова снага когато Владая стане Монмартр.




Ние осъзнаваме колко малко му трябва на човек за да покаже на хората колко е спокоенннн ...


... когато животът ни е притиснал до стената!



Знаем от сведения на очевидци, че Монмартр е царството на самороднте таланти, чиито произведения са изящно рамкирани. Ние сме готови с рамките, творбите да идват!...

"Ще стане ли Владая Монмартър?..." А бе все някога нещо ще стане :)